Полезна информация

Цената на фирмените продукти зависи основно от следните фактори:

• Вид на стъклото.
• Дебелина на стъклото.
• Количество в брой, квадратни и линейни метри.
• Конкретен растер (размери) за изчисление на суровинния отпадък.
• Видове обработки на стъклата и наличие на неправилни форми.

Поради факта, че всяка Ваша заявка е строго индивидуална, то точната цена може да бъде сформирана само след оценка на конкретните параметри. По този начин цената се изготвя и оферира след конкретно писмено запитване по и-мейл или чрез контактната форма на сайта. До уточняване на конкретните параметри на поръчките, офертите имат ориентировъчен характер.

За правилната обработка на Вашите запитвания е необходимо да се изпрати писмено запитване по и-мейл на office@bulit-glass.bg или чрез попълване на контактната форма.

Моля, имайте предвид, че цени по телефон или на място не могат да бъдат предоставени.

За образуването на цената е нужно да се предоставят следните детайли:

1. Вид на продукта: закалено стъкло, ламинирано стъкло или стъклопакети.
2. Вид на стъклата за съответните продукти и:
   1. при стъклопакети: структура на стъклопакетите, което включва видове на съставните стъкла, дебелини и вид на дистанционерните рамки, вид на вторичен уплътнител (полисулфид или силикон) и наличие на аргон в камерата/камерите.
   2. при ламинирано стъкло: брой и вид на междинните слоеве (EVA) и дали стъклата ще бъдат термично обработени – закалени или температурно заздравени.
3. Ориентировъчни или по възможност крайни размери и брой на съответните продукти.
4. Скица с ясно написани размери/разстояния, в случай че е необходимо пробиване на отвори или направа на изрези на стъклата. За предпочитане е същите да бъдат предоставени във векторен формат (PDF, DWG, DXF), което ще ускори процеса на обработка на информацията, както и ще избегне допълнителни разходи за изготвяне на технически чертежи от наша страна.
5. Графичен файл или скица, в случай че става дума за стъкла с матиране или стъкла с керамично принтиране.

“Бул-Ит Глас” ООД гарантира качеството на използваните материали и херметизацията при производството на стъклопакети с 5 годишна гаранция за подмяна, съгласувана с условията за рекламация и “Указания за проектиране, изработка, безопасност, трайност, съхранение, монтаж и експлоатация на стъклопакети”. и 5 години против деламиниране на ламинирано стъкло, съгласувана с "Характеристики, приложение, указания за производство, безопасност, транспортиране, съхранение,монтаж и експлоатация на ламинирано стъкло."

ВАЖНО:
Гаранционните условия на "Бул-Ит Глас" ООД важат само при представяне на платежен документ. Претенции за рекламация могат да бъдат отправени само и единствено от физическото или юридическо лице, на което е издаден платежния документ. При одобрение на рекламация, “Бул-Ит Глас” ООД поема ангажимент да ремонтира или провизведе наново дефектните продукти и не поема разходи свързани с транспорт, монтаж и други косвени разходи, освен ако няма предварително подписан договор, който да регламентира различни от гореспоменатите условия.

При стъклопакети:

Дефекти, които се обслужват гаранционно:

• Разхерметизиране на стъклопакета.
• Отклонения от точността на изработка и визуални дефекти, по-големи от допустимите в стандарт EN-1279.
• Наличие на влага или замърсявания във вътрешния обем на стъклопакета.
• При структурно остъкляване, отлепване на стъклопакета от конструкцията на фасадата.
• Счупване при транспорт, преди подписване на приемо-предавателен протокол/стокова разписка.

Дефекти, които не се обслужват гаранционно:

• Счупване на стъкла при манипулации, свързани с монтаж. При експлоатация или по причини като стихийни бедствия, пожар и др. злоумишлени действия, довели до повреждане на стъклопакетите.
• Разхерметизиране на стъклопакет, вследствие счупване на стъкло, неправилен монтаж или влагане на материали несъвместими с вложените в стъклопакета материали.
• Надраскване на стъкла по външните повърхности или счупване, след разписан приемо-предавателен протокол/стокова разписка.
• Повреждане на външното покритие, вследствие надраскване при поддръжка или почистване с неподходящи материали и химикали. За повече информация вижте "Указания за проектиране, изработка, безопасност, трайност, съхранение, монтаж и експлоатация на стъклопакети.".

При ламинирано стъкло:

Дефекти, които се обслужват гаранционно:

• Деламиниране на ламинираното стъкло вследствие на неправилна изработка или влагане на некачествени материали.
• Отклонения от точността на изработка и визуални дефекти, по-големи от допустимите в стандарт EN-12543.
• Наличие на замърсявания, мехурчета между стъклата или “мътен” ефект, които са в разрез с условията за визуално окачествяване спрямо документ "Керамично принтиране върху стъкло с дигитален принтер. Основна информация, визуално качество и допустими визуални отклонения, съвети за монтаж и съхранение" т.4, т.4.1, т.4.4 и т.4.5.
• Счупване при транспорт, преди подписване на приемо-предавателен протокол/стокова разписка.

Дефекти, които не се обслужват гаранционно:

• Счупване на стъкла при манипулации, свързани с монтаж. При експлоатация или по причини като стихийни бедствия, пожар и др. злоумишлени действия, довели до повреждане на ламинираните стъкла.
• Деламниране, вследствие счупване на стъкло, неправилен монтаж или влагане на несъвместими материали.
• Надраскване на стъкла по външните повърхности или счупване, след разписан приемо-предавателен протокол/стокова разписка.
• Повреждане на външното покритие или деламиниране, вследствие надраскване при поддръжка или почистване с неподходящи материали и химикали. За повече информация вижте "Характеристики, приложение, указания за производство, безопасност, транспортиране, съхранение, монтаж и експлоатация на ламинирано стъкло.".

При закалено/температурно заздравено стъкло, като самостоятелн продукт или като елемент вграден в стъклопакет или ламинирано стъкло:

Гаранционно се обллужват само отклонения от точността на изработка и визуални дефекти, по-големи от допустимите в стандарт EN-12150 и EN-1863.

Лице за контакт:
Цветан Димитров
Заместник управител в "Бул-Ит Глас" ООД
Телефон на фирмата: 00359 52 762 152

Нискоемисонните стъкла, наричани още Low-E-стъкла, се характеризират с висока пропускливост на топлинни лъчения във видимия спектър с висока отражаемост в инфрачервената област. Използването на нискоемисийни покрития върху стъклата позволява да се намали обмяната на радиация от дълги вълни през пространството между двете стъкла. При използване на обикновени стъкла над 60 % от общото топлопредаване през стъклопакета се дължи на радиацията. При използване на нискоемисийно стъкло обмяната в инфрачервената област се намалява със 75 %, с което се намалява и общия коефициент на топлопредаване U. Най-общо може да се каже, че повишената топлоизолация (по-нисък коефициент на топлопредаване), която се постига при използване на нискоемисийни стъкла, се дължи на по-високия коефициент на отражение на слоя в инфрачервената област при нормална температура.

Нискоемисийните стъкла могат да бъдат с твърдо или меко покритие в зависимост от химичния състав на покритието и технологията на нанасяне. Никсоемисийните стъкла с меко покритие могат да се използват само след вграждане в стъклопакет. Нискоемисийните стъкла с твърдо покритие могат да се използват както в стъклопакет, така и при стандартно двойно остъкляване във вече съществуващи прозорци. Тази по-широка приложимост на стъклата с твърдо покритие се отразява в една по-висока цена, въпреки че те са далеч по-неикономични от нискоемисийните стъкла с меко покритие (при използване в еднокамерен стъклопакет на нискоемисийни стъкла с твърдо покритие може да се достигне коефициент на топлопредаване U=1,7 W/m2.K. При определени условия нискоемисийните стъкла с меко покритие могат да гарантират U=1,0 W/m2.K). От своя страна стъклата с меко покритие са по-ефективни и по-евтини, но тяхната преработка изисква рязане и измиване при по-специални условия при по-големи инвестиции за специализирано оборудване. Това се дължи на по-слабата адхезия на меките покрития към стъклото и тяхната по-малката устойчивост на надраскване.

Популярното на българския пазар К-стъкло представлява нискоемисийно стъкло с твърдо покритие на фирма Pilkington. Погрешно е съпоставянето му с нискоемисийно стъкло като цяло или с нискоемисиийно стъкло с меко покритие.

Стъкло, нагрято до температура близка до точката му на топене и след това подложено на рязко охлаждане при определени условия се нарича закалено стъкло. Процесът на топлинна обработка създава индуцирано напрежение в стъклото, което води до неговата допълнителна якост, устойчивост на термични влияния и удари. При този процес стъклото се нагрява до 620 – 650°С, след което контролирано се охлажда с въздух. Именно този процес води до закаляване, с което стъклата получават четири до пет пъти по-голяма здравина от обикновените стъкла. Неправилно е популярното схващане, че закаленото стъкло е нечупливо или почти нечупливо. При счупване се получават множество малки парченца без остри ръбове, които са критерий за качествено закаляване и правят закаленото стъкло идеален избор за безопасно остъкляване.

Масата на стъклото се изчислява по формулата М = 2,5 кг * дебелина на стъклото в мм * м². Така например 1 м² плоско стъкло с дебелина 4мм тежи М = 2,5 * 4 * 1 = 10 кг. Процесът на закаляване не оказва влияние върху масата на плоското стъкло.

Закаляването е процес, при който се създавава вътрешно, равномерно разпределено напрежение в стъклото, което увеличава в пъти механичната и термична устойчивост на продукта. Всички обработки като кантиране, пробиване, фрезоване, принтиране и други се правят преди процеса на закаляване. Промяна в размерите, изрези или отвори впоследствие, води до нарушаване на баланса в масата на стъклото и до неговото счупване. Изключение прави само процесът на механично матиране, поради слабата повърхностна механична намеса.

Закаляването е процес на постепенно нагряване до температура на стъклото от около 620-650°С, при която то става пластично, и последващото му охлаждане. Създадените напрежения в стъклото, механичният контакт с валците на закаляващата пещ и струите въздух създават визуални ефекти, допустими според стандарт EN 12150 (закалено безопасно стъкло).

Такива биват:

• Анизотропия - явление, което се наблюдава най-лесно в условия на поляризирана светлина, но в определени условия (ъгъл на наблюдение, фон и др.) се наблюдава и при нормална светлина. Анизотропните ефекти представляват преливащи се петна или линии, причина за която са разликите в създадените повърхностни напрежения по време на закаляването (следи от дюзите за въздух, от възвратно постъпателното движение в пещта и други). Стандарт EN12150-1 определя анизотропиите, като допустими видими ефекти, а не дефекти.
   
• Оптични дефекти – в общия случай, движението на стъклото по време на закаляване се осъществява върху керамични валци, които неминуемо създават незначителни повърхностни отклонения наречени „ролкови вълни“. Тези дефекти са видими само при определени условия, като допустимите им стойности са ясно посочени в стандарт EN 12150-1.

U [W/m².K] - коефициент на топлопредаване (топлопреминаване), равен на количеството топлина, което преминава за единица време през единица площ от даден материал при температурна разлика на въздуха от двете страни на строителния елемент равна на 1^o К. Колкото е по-ниска стойността на коефициента на топлопредаване U, толкова по-добра е и топлоизолацията, осигурена от даден материал. Безцветното плоско стъкло има стойност U=5.8 W/m².K, вградено в еднокамерен стъклопакет със структура 4мм-16-4мм вече U=2.8 W/m2.K. Стъклопакети с нискоемисионни стъкла с меко покритие могат при определени условия да постигнат стойности на U=1.0 W/m².K при еднокамерен стъклопакет и U=0.5 W/m².K при двукамерен стъклопакет.

Ефект на диафрагмата – стъклопакетът е херметично затворена структура и затова реагира като диафрагма. Промяната на температурата и външното (атмосферно) налягане предизвиква промяна на обема на стъклопакета. Стъклените листи реагират съответно на външните условия, в резултат на което образът на отражение от стъклото се деформира. Това е допустим дефект, който не може лесно да се избегне и не може да бъде обект на рекламация. Тази деформация е минимално забележима при температура на експлоатация и надморска височина, близки до тези, при които е изработен стъклопакетът.

Например:

• Издуване – ако стъклопакетът е изработен при температура 20°C, то при температура от около 30 °C ще изглежда издут. Ако стъклопакетът е изработен във Варна и е монтиран в Боровец (при по-ниско атмосферно налягане), той ще изглежда издут.
• Хлътване – ако стъклопакетът е изработен при температура 20°C, то през януари при отрицателна температура ще изглежда хлътнал. Ако стъклопакетът е изработен в София и е монтиран във Варна, той ще изглежда хлътнал, тъй като атмосферното налягане във Варна е по-високо от това в София.

Kондензация на влага – Температурата, при която относителната влажност на въздуха е 100% се нарича точка на оросяване. Кондензацията се изразява в появата на капки влага по повърхността в следните случаи:

• В самата структура на стъклопакета между стъклата: в този случай точката на оросяване е под – 60С. Ако в друг случай кондензация се наблюдава вътре в стъклопакета, значи неговата изработка не е правилна. Този дефект е недопустим.
• По вътрешната повърхност на стъклопакета откъм помещението кондензация може да настъпи при контакт на топъл и/или влажен въздух със студената стъклена повърхност. За избягване на този ефект е необходимо да се подобри вентилацията на въздуха и да се използва стъклопакет с по-нисък коефициент на топлопреминаване. При използване на нискоемисийно стъкло с меко покритие въпросът с конденз по вътрешната повърхност почти се решава.
• По външната повърхност на стъклопакета отвън на самата сграда: при определени обстоятелства – интензивно охлаждане на външната повърхност и влажен въздух, особено рано сутрин, може да се появи изпотяване, което бързо изчезва. Кондензацията на влага по повърхността на стъклопакета откъм помещението или околната среда е физически определено и не може да бъде обект на рекламация.

Поради факта, че безцветното стъкло притежава висока пропускливост на слънчево лъчение от видимия спектър, то влиза почти безпроблемно отвън навътре в дадено остъклено помещение. То затопля стени, под, мебелировка и по този начин се превръща в дълговълново лъчение (инфрарот). В обратна посока тези лъчи се отразяват от сребърното покритие на нискоемисионното стъкло, което не допуска те да излязат отвътре навън. Така топлинната енергия остава в помещението. Докато през зимата парниковият ефект спомага за спестяване на отоплителни разходи, то през лятото той е причина за дискомфорт, който можа да се избегне чрез осигуряването на надеждна слънцезащита. Парниковият ефект може да бъде констатиран и при обикновенo безцветно стъкло без покритие, което също има различна пропускливост на лъчи от късовълновия и дълговълновия спектър.

Да, но той е индивидуален според ситуацията и предназначението на сградата. За да се постигнат оптимални характеристики на стъклопакетите, както и оптимални разходи за тях е необходимо да се подберат правилни структури. Моля, имайте предвид, че “оптимални” не означава най-ниски разходи, а по-скоро разходи за “правилна” структура, с която може да се постигне максимален комфорт и ефективност без да се правят излишни разходи за стъкла предлагащи функционалност, от която може да нямаме нужда.

Някои от параметрите, които могат да се съобразят са:

• Ориентация на фасадите и съответно колко те са огряти от слънцето – в нашето полукълбо при северни фасади не е необходимо да се слагат слънцезащитни стъкла, тъй като няма пряко слънцегреене.
   
• В сенчести райони, като гористи местности, без значение от ориентацията на фасадите, може изцяло да се избегне слънцезащитно стъкло, тъй като дори и през лятото няма силно пряко слънцегреене.
   
• Въпреки, че стъклопакет с ламинирано стъкло осигурява най-добра шумоизолация, в по-спокойни райони като малки улички например, оптимална (макар и не максимална) шумоизолация може да се постигне чрез поставянето на монолитни стъкла с различна дебелина (6мм + 4мм например), за да се избегне резонанс.
   
• Еднокамерен или двукамерен стъклопакет: когато се търси максимална топлоизолация (ниска U стойност), дори при вече налична дограма с еднокамерни стъклопакети, може да е по-добро решение тя да се подмени с такава за двукамерен стъклопакет. Причината е, че дори най-обикновеният двукамерен стъклопакет с едно нискоемисийно стъкло с меко покритие и две безцветни стъкла, в комбинация със запълнени камери с аргон, може да осигури U стойност от 0.9W/(m².K) . Това към момента е най-добрата стойност, която може да се постигне с еднокамерен стъклопакет, като за него трябва да се подберат едни от най-скъпите стъкла на пазара. В подобни случаи може да се помисли за разходите за дограма и да се прецени кой е по-разумният вариант. Сравнително достъпна структура на двукамерен стъклопакет, с която се постига U стойност от 0.5 W/(m².K) е комбинация от слънцезащитно стъкло отвън, безцветно средно стъкло и нискоемисийно стъкло с меко покритие отвътре, като отново е необходимо камерите да се запълнят с аргон или друг инертен газ.
   
• Слънцезащита, пропускане на светлина и разходи за охлаждане: неминуемо добрата слънцезащита е компромис и баланс между това, колко светлина се пропуска в помещението и колко от нея се отразява от покритието на стъклото или поема от масата на стъклото. Колкото по-тъмно, толкова по-хладно. Соларният фактор (SF) на един най-обикновен стъклопакет с две безцветни стъкла е 80%, а светлопропускливостта 83%. Резултатът от това е, че през лятото стъклото се нагрява до над 50-60 °C и цялата тази температура се предава в помещението. Това се отразява изключително негативно на разходите за охлаждане. За целта на пазара вече дълги години се предлагат слънцезащитни стъкла. “Стандартните” (най-достъпни като цена) слънцезащитни стъкла намалят соларния фактор до 39%, а светлопропускливостта до 61%. Визуално, човешкото око няма да усети голяма разлика по отношение на светлината, но редуцирането на соларния фактор наполовина значително намалява разходите за охлаждане. Въпреки всичко, при допир този стъклопакет все още ще се усеща сравнително топъл. За осезаемо хладно усещане е необходимо да се използват стъкла за постигане на соларен фактор под 28-30%. Това са специални стъкла с две или три сребърни покрития. При използването на подобни стъкла, рядко може да се постигне пропускане на светлина над 50%, което вече може да доведе до дискомфорт при помещения с по-малко прозорци. Моля, имайте предвид, че през лятото при силно слънцегреене, не може да се усети проблем с ниска светлопропускливост. Това се усеща най-вече през мрачните есенно-зимни дни, особено когато вали дъжд. В някои случаи, външни щори или друг затъмняващ способ в комбинация със стандартно слънцезащитно стъкло са най-добрата комбинация за светло и топло помещение през зимата, пролетта и есента, и хладно (макар и тъмно) през най-горещите часове на летните дни.